Не мога да разбера,защо всячески се опитвате да ме изкарате извън нерви..
Аз ли прекалено ги изживявам нещата,вие ли гоните некви цели..
 
А как хубаво беше спряло да ми пука..

Спирам вече с даването на втори шанс..и трети и пети..май,станаха повечко..
Идва ми да си изям ушите..
Това не е било никога
;Х

Ама никой не ми е виновен..
Хубаво ме навиква майка ми,че съм мекушава..
Бих казала - тъпа,Тъпа,ТЪПА..

Ах,леле,какво ми минава през главата само..

Това да не е негатива на картината, ако се прояви можа би е красива

чистата и грозна действителност

straxotna istina