(Скъпи работодателите-ако въведението ви се струва дългo и не желаете да ви засрамя,моля,преминете към последния абзац!)               
За ранобудните-Добро утро..
За лягащите като мен е малко преди лека нощ..

Така като се замисля едвали ще спя..навън вече се съмна,на работа за пореден път ме ядосаха(тук,разбира се,не включвам колегите,евала робииии,работите перфекшън ;D )  а и се върнах няколко години назад във времето,когато оценяваха труда ми и знаех за какво работя..

Време,за което,не съм мислила,че ще се сещам чак с такова умиление..

Разбира се,става дума за първата ми работа..И за Пиер в частност..

Сега предполагам че бившите колежки,който четат,наостриха ушите хаха.

Нека Ви направя един малък предговор..

Преди време ми се наложи да прекъсна училище и да започна работа..Бях в 11 клас,тъкмо навършила 18 години,когато попаднах на така прословутата и до днес обява за работа "Игрална зала набира барманки бул.6ти Септември  149,25 лева на ден"
На тогавшните заплати от 120лв на месец,тези 25лв на ден бяха парите на милионерите..Обадих се..Поканиха ме да отида на място..Непомня същия ден ли беше,но се запътихме натам с Вес в един голям дъжд,направо ужас..

Никога няма да забравя интервюто си за работа-влизам в залата,а там ме посреща една невероятна красива блондинка,на високи токчета,с прекрасна рокля и цялата в злато.
Изведнъж осъзнах как изглеждах аз-с мокра коса,стичаща се вода от дрехите,подгънати дънки над глезена и рзбира се прословутите ми кецове в синьо,с червена подметка,розови връзки,жълти ивици и зелен цип! И за капак ръцете в джоба,подпряла се на бара,в опита си да се направя на много важна,"щото мама ми каза да съм по-отракана хаха..

Няма да Ви обяснявам как мина интервюто,само ще спомена че имах "честта" да ме разпита лично Пиер (шефа-а той почти никога не се занимава с кандидатки),като на няколко пъти ме накара да си изплюя дъвката,да си изкарам ръцете от джоба и да спра аз да го питам,защото не той е на интервю..
Ситуациятами изглеждаше повече от трагична..
Тръгнах си с ясната идея,че мен тук при тея кукли едва ли ще ме вземат,още повече че съвета на майка ми да съм по-отракана,някак си не ми се получи

И до днес не мога да разбера с какво точно впечатлих Пиер,че ми се обади да ме инструктира кога започвам..

И така ето ме на работа,заприличах и аз на момиченце, "щото не може да си разхождам кецовете докато другите са на токчета и се заредиха едни красиви дни,думи нямам..

Тук прескачам хубавата част и ще Ви рзкажа как ме научиха да работя,да изглеждам добре и (макар това вече да не ми е в плюс) да съм перфекционист в работата си..

Отивам на работа с вързана коса. Пиер:"К"во си ми се вързала така,все едно пържиш картофи в офиса.. 20 лева глоба.." И до ден днешен ходя с пусната коса//

При отчет забравям да напиша тотала.Пиер:"20лева глоба да видим другия път ще забравиш ли,или ще внимаваш повече" И до ден днешен проверявам всичко по 3 пъти преди да приключа и да предам отчета.

Оставила съм бара без заредени чаши,или съм пропуснала да изхвърля боклука.Пиер"20 лева глоба,за да се научиш да поддържаш чисто работното място "
И до ден днешен проверявам по няколко пъти нещата в ред ли са преди да си тръгна

Влиза шефа ми,аз му се усмихвам казвам "Здравей",но понеже той е в лошо настроение а аз съм усмихната имам 20 лева глоба..

На следващия ден той влиза,аз казвам здравей учтиво,но спокойно,без усмивка и получавам нова глоба защто той е в настроение а аз не се усмихвам..

Мога да изпиша километри за глобите който съм получавала,като дори съм си тръгвала и без пари от работа..Обаче..Обаче никога не съм оставала без 1 стотинка..
Дори и глобена съм имала пари..
При него имаше значение отношението работодател-подчинен.
Той знаеше,ти си отишъл да работиш за пари.. трябват ти 700лв кеш? Обаждаш се по телефона и си ги взимаш накрая на деня..Дали ще ги му ги връщаш по малко за 1 година или наведнъж за него нямаше знаечение..Винаги ме питаше дали не искам повече..дали съм сигурна,че ще ми стигнат..защо не си взема за всеки случай 100-200 отгоре..И не само към мен..Към всичките си подчинени беше такъв!Парите се взимаха накрая на смяната,дори да нямахме оборот,той винаги идваше да донесе за надниците ни..
Сега осъзнавам че по този начин ни възпита на голяма прецизност и отговорност към работата си(или поне в частност мен),а ние знаехме че можем да разчитаме финансово на него.
От дистанцията на времето разбрах,че колкото и тежко да ми е било тогава, това,което той направи за мен,е нещо на което никой няма да ме научи.

Работих при Пиер 2 години,като през тях,напуснах 1 път за да завърша училище,след което той ме върна при него на работа,на следващия ден след бала ми..Напуснах пак за да замина в чужбина..върнах се и той пак ме взе на работа,скарахме се един ден много жестоко,тръгнах си и се зарекох че няма да се върна повече,а той ми се обади да ме навика да не се правя на луда ами да си идвам на работа..

Разказвам всичко това,защото искам да споделя че след него съм работила на още няколко места,но никой не ме е научил на нищо и аз никога не съм дала максимума от себе си за друг работодател.

Един ми се усмихва,мил е,добър човек е,ама малко забравя да ти плаща..трябва да му се обадиш,да го питаш,пък да си искаш..

Друг изисква много от теб,обяснява ти че пари няма да ти липсват,ама идва време за плащане и се оправдават че сега имало сметки,пък на охраната,пък на DJя,пък на тоя на ония..нямало пари..хайде другата седмица..

Малка съм,но не съм глупава..Не искам приятелски отношения с шефа си.Искам симбиозата,в която сме се включили и двамата,наистина да е такава..Защото напоследък това се оказва паразитизъм и ние определено сме гостоприемника!

Преди време майка ми отвори ресторант и трябва да ви кажа,че тя беше като Пиер-дойде ли време за плащане на персонала,няма това онова..пари има..дори да не стигат на заем ще вземе,но ще даде..и тези хора,бяха лоялни,дори аз го виждах макар да ходех рядко..личеше си в отношението им към работата,към клиентите..

Скъпи работодатели,нека Ви го кажа така:
При вас идват хора за пари.Те се опитват сами да се справят с живота,търпят критики(рядко градивни),лоши натроения,понякога дори шантави приумици..Изпълняват желания,нареждания,усмихват се когато им се плаче,пренебрегвайки себе си,седейки по къса пола и потник зимата за заплата,чийто размер вие харчите за 1 вечер на бар(със сравнението,се опитвам да покажа колко незначителна е тази сума пари за вас)
Това което ние искаме от вас е когато дойде време да си получим парите,да си ги вземем.
Без да питаме за тях,без да ни разигравате,така както сте ни обещали..Все пак не взимаме милиони,че да не може да си позволите "лукса" да платите.Защото колкото и непонятно да изглежда и ние посрещаме някакъв вид разходи-разбира се не е телефон за 2100,нито околосветско пътешестние,но все пак са си някакви разходи..
Защото ние сме тези,които развиват вашия бизнес,ние сме тези,които контактуват с клиентите и ние сме тези,които знаят какво става там,където само мишките се завират.
И ако вашето отношение към нас е коректно,повярвайте че нашето ще бъде още по-отблагодаряващо и действащо в интерес на вашия бизнес,защото ако вие сте добре,то тогава ще знаем,че и ние сме добре.
Трудовото ни възнаграждение и спазването му в определения срок е вашия начин,да ни стимулирате да повишим КПДто си на 200%.Тогава и работата няма да е работа,а ще е един прекрасен ден,минал край нас.

Лека нощ

Браво! Ето затова няма добра ефективност в България. Те се правят че плащат ние унижените се правим че работим - а бихме искали да дадем всичко от себе си, защото човек така е устроен..