Знаете ли..
Не вярвам,че хората са лоши..
Вярвам,че обстоятелствата ги правят такива..Също както вярвам,че понякога ние се срещаме в неподходящ етап от живота си..

Има хора,за които съм Божия напаст..Както има хора,за които съм нещо много чисто и неповторимо добро..Тези хора не се различават по нищо.
Различава ги собственото ми възприятие,а оттам идва и различното ми поведение спрямо тях..

Понякога лежа с часове и мисля..Мисля за конкретни ситуации,за различни хора..За това "ами ако.."

Въпреки всичко вярвам,че това,което ни се случва е за добро..
Досега живота не ме е подвеждал..

Научих се да вярвам,че ако днес тази ситуация ни се струва непоправимо лоша и се чувстваме ужасно,всъщност това е най-доброто,което може да ни се случи от нея.Защото всяко нещо,за добро или лошо ни показва една друга гледна точка..

От дистанцията на времето се научаваш да приемаш Съдбата,защото и без това не можеш да направиш много..Или научаваш урока или си осъден да го повтаряш безкрай..

Живота не е толкова дълъг,за да си позволим лукса да се съдим за чуждите грешки..Имаме си достатъчно свой на главата..

И въпреки цялата позитивна нагласа понякога се питам "Ами ако.."

Това,което ми остава е да се надявам,че наистина всичко е за по-добро;)

Обичам Ви!

Обичай, и ще бъдеш Обичана!
Алекс

Важното е, че въпреки всичко продължаваш да вярваш.

Тъжно но факт.