Постинг
05.06.2011 20:41 -
Откровение
Последните няколко дни се опитвам да потуша едни въпроси с неясни отговори,пораждащи други въпроси без никакви възможни отговори.
Как така се появяват пурпурно-лилави синки по колената ми,без да съм бушувала предишната нощ??
Шегувам се.Всъщност въпроса си е на дневен ред,но друго искам да споделя.
Преди няколко дни приятелите ми във ФБ луднаха по някаква група със приблизително следното заглавие: "Нека не съдим хората по външния вид/на пръв поглед.Наречи го дебел,но ти не знаеш,че той/тя е болен.Наречи я курва,понеже на 15 е с дете,но ти не знаеш,че е била изнасилена".Последваха изреченията "Иска ми се да живеем в по-добър свят","Ние сме по жестоки и от животните"и т.н.Публично си посипаха пепел на главитеи с това се приключи.
Истината,колкото и да е жестока,е че когато видиш дебел човек не си казваш "Ей,този сигурно е болен",а "Леле,гле"й к"во шкембе" или нещо подобно.
Аз съм от тази,другата страна.На хората с проблеми.С видими проблеми.
На пръв поглед имам страхотно тяло,но само на пръв поглед.Когато съм на плажа и се съблека,никой не забелязва хубавото дупе или стегнатия корем.Всеки се вторачва в белезите по кожата ми и се започват едни шушукания.Истината е,че малко хора знаят историята ми и затова никога не си позволявам да съм с къса пола или панталонки,както и да ходя на плаж с хора различни,от приближените ми.
Защото не понасям скритите погледи,отправени към мен,мислейки си,че не забелязвам.
Сега ми стана интересно,колко ли от познатите ми прочели пост-а ще хлъцнат.
Истината приятели е,че може да ходим по кафета или да се чуваме всеки ден,но не подозираме за проблемите на човека до нас.Повърхностния интерес е взел връх и е обсебил най-големия,двуцифрен процент от нас.
Истината е,че 99% от вас не са ме виждали без усмивка и само 1% знаят в момента с какво се боря,за да ми олекне.
Истината е,че не съм в София по свое-собствено желание.И дори майка ми не подозира,как плача понякога вечер от яд и безсилие сама в големия апартамент.
Истината е,че правя компромиси със себе си в името на добри каузи,който са просто химера.И въпреки това не се отказвам!
Истината е,че напоследък рядко срещаш човек,пред който можеш да се отпуснеш и да разкриеш душата си.А тези,пред които си го направил,често напускат живота ти в търсене на нещо по-съвършено.
Истината е,че ние сме си такива.Прости,морално-деградирали,материално-извисени личности.Без афинитет към разбирателство и мироглед.
Ако не сте го приели,направете го.Отворете си очите.Спира да боли,когато започнете да играете като останалите.
Олекна ми..
Как така се появяват пурпурно-лилави синки по колената ми,без да съм бушувала предишната нощ??
Шегувам се.Всъщност въпроса си е на дневен ред,но друго искам да споделя.
Преди няколко дни приятелите ми във ФБ луднаха по някаква група със приблизително следното заглавие: "Нека не съдим хората по външния вид/на пръв поглед.Наречи го дебел,но ти не знаеш,че той/тя е болен.Наречи я курва,понеже на 15 е с дете,но ти не знаеш,че е била изнасилена".Последваха изреченията "Иска ми се да живеем в по-добър свят","Ние сме по жестоки и от животните"и т.н.Публично си посипаха пепел на главитеи с това се приключи.
Истината,колкото и да е жестока,е че когато видиш дебел човек не си казваш "Ей,този сигурно е болен",а "Леле,гле"й к"во шкембе" или нещо подобно.
Аз съм от тази,другата страна.На хората с проблеми.С видими проблеми.
На пръв поглед имам страхотно тяло,но само на пръв поглед.Когато съм на плажа и се съблека,никой не забелязва хубавото дупе или стегнатия корем.Всеки се вторачва в белезите по кожата ми и се започват едни шушукания.Истината е,че малко хора знаят историята ми и затова никога не си позволявам да съм с къса пола или панталонки,както и да ходя на плаж с хора различни,от приближените ми.
Защото не понасям скритите погледи,отправени към мен,мислейки си,че не забелязвам.
Сега ми стана интересно,колко ли от познатите ми прочели пост-а ще хлъцнат.
Истината приятели е,че може да ходим по кафета или да се чуваме всеки ден,но не подозираме за проблемите на човека до нас.Повърхностния интерес е взел връх и е обсебил най-големия,двуцифрен процент от нас.
Истината е,че 99% от вас не са ме виждали без усмивка и само 1% знаят в момента с какво се боря,за да ми олекне.
Истината е,че не съм в София по свое-собствено желание.И дори майка ми не подозира,как плача понякога вечер от яд и безсилие сама в големия апартамент.
Истината е,че правя компромиси със себе си в името на добри каузи,който са просто химера.И въпреки това не се отказвам!
Истината е,че напоследък рядко срещаш човек,пред който можеш да се отпуснеш и да разкриеш душата си.А тези,пред които си го направил,често напускат живота ти в търсене на нещо по-съвършено.
Истината е,че ние сме си такива.Прости,морално-деградирали,материално-извисени личности.Без афинитет към разбирателство и мироглед.
Ако не сте го приели,направете го.Отворете си очите.Спира да боли,когато започнете да играете като останалите.
Олекна ми..
Пиша и изтривам, и отново пиша, и пак изтривам, искам да те окуража, но не намирам думи, затова просто, за да не сгреша, ще те прегърна топло и ще те благословя със здраве!
И истина е, че човек трудно се доверява, от страх, дали ще бъде правилно разбран, дали ще намери съчувствие и ще бъде приет именно за това което е вътре в него, сърце и душа.
Аз не те познавам, но усещам сърцето ти, то ми говори, за Обич!
Бъди себе си, и не се страхувай, достойна си, със своята Истинност!
Алекс от Русе.
цитирайИ истина е, че човек трудно се доверява, от страх, дали ще бъде правилно разбран, дали ще намери съчувствие и ще бъде приет именно за това което е вътре в него, сърце и душа.
Аз не те познавам, но усещам сърцето ти, то ми говори, за Обич!
Бъди себе си, и не се страхувай, достойна си, със своята Истинност!
Алекс от Русе.
Благодаря ти Алекс;))
цитирайКаквито и да са белезите, и каквато и да е тяхната причина, те имат и своята добра страна. Според мен, те затрудняват впускането ти в превземане на света и те карат да се замислиш над много неща, да усетиш дълбините на себе си, както и на другите. Да забелязваш много, да откриваш истинското, а не това, което всички търсят, да виждаш по-дълбоките мотиви ... Да искаш повече от себе си. Да си наистина подготвена, когато другите разчитат на късмет, харизма и мераци.
Не бой се от нищо. Търси решението, бори се за вътрешен мир и .... всичко ще се нареди. Успех!!
цитирайНе бой се от нищо. Търси решението, бори се за вътрешен мир и .... всичко ще се нареди. Успех!!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 471