Обичам да играя игри..Празен поглед,може би премесен с малко похот,тъпа усмивка и отявлено кимане. Мечтата на всеки мъж.

Обичам и да наблюдавам хората отстрани.

Грешка,след грешка..

Дори аз разбирам,че съжаляват след това.

Като малка винаги се чудех,защо големите не казват това което мислят.

Сега ги разбирам.Искаш да изкрещиш "Не! Стой! Чакай,значиш нещо за мен,не ме предавай.." ,но мълчиш.Знаеш,че ако го кажеш,ще ти се присмеят.

Преглъщаш,стискаш очи,отваряш ги и вече е късно.

Свърши се.

Каза го-направи го.

Нищо.

Една болка,повече или по-малко..

Една сълза повече или по малко..

Живота продължава.

True.. true..

Всички правим тези грешки, но по-лошото е, че свикваме и приемаме това за нормално. Не е! Мазохистично е, глупаво и безсмислено. Пък после гоним щастието, което ни е убягнало...

благодаря ти;))