Свърши се.София е вече една затворена страница.

И ако допреди месец прибирането ми беше една немислима алтернатива за мен,сега вече не ми се струва толкова умряло. Не,не това искам да кажа.. Съжалявам,не намирам подходящите думи.

Истината е,че шестото ми чувство се обажда.Онова чувсто,което предвещава  нещо ново и хубаво.Което е причина,не само да затворя страницата,ами направо да сменя книгата.

Нещо ще се случи с мен..нещо хубаво;))

Именно това ме накара да се прибера.

На финала искам споделя с какви впечатлеия оставям София.

За 2 години живот там,създадох приятелства,които тук ми отнеха (много повече) години.Намирам хората за много по-позитивни и усмихнати.Това донякъде ме превъзпита и направи от мен един по-усмихнат човек.Не съм имала и конфликти със съседите си,нито когато Ронката лае в 2 през нощта,нито когато вдигам купон за цяла нощ.На сутринта винаги усмихнати са ми пожелавали един прекрасен ден и не пропускаха да ми направят комплимент. Беше ми много по-лесно да общувам като цяло,а социалния ми живот достигна апогея си.

Връщам се в Пловдив с доста смесени чувства,главната причина се крие и в желанието да осъщестя моя съкровена мечта(тук ще ми е по-лесно,отколкото в столицата).