Сега,когато се блъскам в реалността със страшна сила,се замислям за много неща.Отворила съм очи и разсъждавам трезво от доста години насам.

Истина са думите "Човек оценява нещо едва когато го загуби".

Можех да бъда по-добра,да направя повече компромиси със себе си,да смекча гордостта и да преразгледам разбиранията си.

Вместо това чаках принца.Мислех,че всичко е като в книгите,фанфари,изпепеляваща лИУбов и заживели щастливо до кирая на дните си.

И нищо,че не го обичах както обичах другите,когато бях малка.Обичам го по онзи другия,по-особенния начин.Знам,че той ще бъде най-добрия баща за децата ми.Баща,който аз никога не съм имала.Грижовен,любящ,поставяйки семейството си преди всичко.Дадох 3те най-хубави години от живота си.И ако мога да се върна назад във времето,пак бих ги дала.Защото е чудесно,някой да те разбира,да те подкрепя във всичко,независимо какво си си наумила,да дойде с теб дори и в София.Без ултиматуми,без да изисква нещо в замяна.Без скандали,без ревности,без въпроси.

Нямам сили да започна всичко от начало.

Нови запознанства,срещи,номера.Нови родители,нови приятели..

Добре съм и така..

Винаги съм била сама.И съм се справяла.
А сълзите все някога ще свършат.
 
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен,най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и зъл е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко,не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш.


                                                          Дамян Дамянов