"Днес тряба да е четвъртък.Никога несъм ги разбирал тези четвъртъци."
ИЗ Пътеводител на галактическия стопаджия

Започвам поетично.Така се и чувствам.
Роньо спи.Напоследък не съм стопанин за пример-свела съм игрите до минимум.

Уча немски.Просто трябва да се похваля.Рядко нещо си заслужава да седна,да му отделям внимание.

Имам стимул.

Имам планове.

Имам мечти.

Имам един човек,който ме чака някъде много далече..
И ми липсва.

Тук рядко пиша за любов.Поне не за моята.И не споменавам имена.
Сега си заслужава.

Обича ме!

Обичам го!

Кара ме да се замисля.
Когато се бях оставила на теченито и нищо нямаше значение.Когато всичко беше еднообразно и несъществено,а времето се свеждаше от работа-вкъщи и от вкъщи-на работа..

Когато не очакваш,но явно си готов..

Липсваш ми,Боби :*


Отварям ръце,но не за да искам още и още..
Измивам с усмивка тъжното лице..
Няма невъзможни неща..
Има време..време и причини..