Постинг
23.11.2011 21:01 -
Когато дойде ред на мечтите да се сбъдват
Ще пиша за нещо,за което сигурно ще съжалявам след малко.
Но просто няма на кой да споделя.
От няколко месеца ми е трудно да запазя душевното си рвновесие.
Като един виден представител на женското съсловие ми идва да рева,та да се късам.
Причинат е крие в приятелите ми.По-точно в женската част.
Омъжени са.
Всичите.
А някой вече и с деца.
С по две деца.
Капака преля преди малко,когато видях последната от 2те неомъжени съученичи да се сгодява.Не е от особено привлекателна.Нито се славеше с блестящ ум на времето.Нищо лошо не искам да кажа за нея,просто описвам картинката.
Седях и се гледах в огледалото.Около половин час.Напрегнато,упорито зяпане.
Имам хубави вежди.
Изразтелни очи.
Усмихната съм.
Тялото ми има трески за дялане,но като цяло е в добро състояние.
В никакъв случай няма излишни килограми.
Характера ми е поносим.
Умея да правя компромиси,когато се налага.
Любвеобилна съм.
Умея да обичам.
Ям малко,предимно сирене,месото не е от предпочитаните ми храни.
Курварския стил на обличане ми е чужд.
Притежавам завидно чувство за хумор,нося на критика и провокации.
ОБичам да спя по повече и си падам малко домошар напоследък,готвя с удоволствие,но мразя да изхвърлям боклука.
Живея със себе си вече 23 години и не съм умряла.
Майка ми сякаш ме усети от другата стая и влезна точно в сюблимния момент когато пусках първата сълза пред огледалото.
Последва зверски рев,а на въпроса какво ми е,дори тя не успя да отговори.Вместо това започна щателен анализ на гаджетата ми и освен че стигна до извода,че всеки е кой от кой по-добър и по-хубав,никакъв задоволителен отговор не ми даде.
Поседя,поседя и си замина.
А на мен още ми е гадно.
Помня когато бяхме малка и се питахме с децата една друга коя каква иска да бъде,професиите ни бяха винаги различни,но ни обединяваше едно-всички искахме да сме булки.
Всяко момиче си мечтае за това от малка.
А сега,когато дойде ред на мечтите да се сбъдват,аз съм в ъгъла.Добре скрита и забравена.Наблюдаваща чуждите мечти,превръщащи се в реалност.
Пак ми се реве.
Но просто няма на кой да споделя.
От няколко месеца ми е трудно да запазя душевното си рвновесие.
Като един виден представител на женското съсловие ми идва да рева,та да се късам.
Причинат е крие в приятелите ми.По-точно в женската част.
Омъжени са.
Всичите.
А някой вече и с деца.
С по две деца.
Капака преля преди малко,когато видях последната от 2те неомъжени съученичи да се сгодява.Не е от особено привлекателна.Нито се славеше с блестящ ум на времето.Нищо лошо не искам да кажа за нея,просто описвам картинката.
Седях и се гледах в огледалото.Около половин час.Напрегнато,упорито зяпане.
Имам хубави вежди.
Изразтелни очи.
Усмихната съм.
Тялото ми има трески за дялане,но като цяло е в добро състояние.
В никакъв случай няма излишни килограми.
Характера ми е поносим.
Умея да правя компромиси,когато се налага.
Любвеобилна съм.
Умея да обичам.
Ям малко,предимно сирене,месото не е от предпочитаните ми храни.
Курварския стил на обличане ми е чужд.
Притежавам завидно чувство за хумор,нося на критика и провокации.
ОБичам да спя по повече и си падам малко домошар напоследък,готвя с удоволствие,но мразя да изхвърлям боклука.
Живея със себе си вече 23 години и не съм умряла.
Майка ми сякаш ме усети от другата стая и влезна точно в сюблимния момент когато пусках първата сълза пред огледалото.
Последва зверски рев,а на въпроса какво ми е,дори тя не успя да отговори.Вместо това започна щателен анализ на гаджетата ми и освен че стигна до извода,че всеки е кой от кой по-добър и по-хубав,никакъв задоволителен отговор не ми даде.
Поседя,поседя и си замина.
А на мен още ми е гадно.
Помня когато бяхме малка и се питахме с децата една друга коя каква иска да бъде,професиите ни бяха винаги различни,но ни обединяваше едно-всички искахме да сме булки.
Всяко момиче си мечтае за това от малка.
А сега,когато дойде ред на мечтите да се сбъдват,аз съм в ъгъла.Добре скрита и забравена.Наблюдаваща чуждите мечти,превръщащи се в реалност.
Пак ми се реве.
1.
анонимен -
Дребни кахъри, моме. Просто си п...
23.11.2011 21:17
23.11.2011 21:17
Дребни кахъри, моме. Просто си почнала да порастваш и да мислиш. Имаш поне още десет години да се занимаваш с глупости, пъи има и една поговорка "Бързата кучка, слепи ги ражда". Така че не бързай! Противно на общоприетата теория, ти живей бавно и спокойно. Така е много по-добре.
цитирайнаправо ще си останеш стара мома))))
я не се втелясвай , усмихвай се и си живей живота!
цитирайя не се втелясвай , усмихвай се и си живей живота!
3.
demar -
Здравей, Ру !
23.11.2011 21:45
23.11.2011 21:45
Имах приятелка в гимназията и тя се казваше Румяна...
казвах и Ру....
та...това беше 1980 г , Ру.
ти си на 23......
аз на 23 имах девствени състудентки в София .
Какъв ти е проблема , дете хубаво ?
Дерзай!!!
цитирайказвах и Ру....
та...това беше 1980 г , Ру.
ти си на 23......
аз на 23 имах девствени състудентки в София .
Какъв ти е проблема , дете хубаво ?
Дерзай!!!
и на мен ми викат Ру ;))
цитирайМечтата е онази магия, която всеки иска да запомни завинаги, онази магична пръчица, която всеки иска да притежава.
Бъди мечтателка, обичай и бъди обичана!
цитирайБъди мечтателка, обичай и бъди обичана!
Човек получава нещо,когато направи някаква жертва и даде нещо от себе си!
Трябва не да се чудиш да приятелите си,а да се радваш за тях,че те са прекрачили прага на онзи...другия живот!
Никога едно нещо не идва,ако ни не си готова за него...ама само с искане не става!Трябва мисъл,всеопрощаване,състрадание и мъдрост!
Твоят принц идва...просто си помисли на кого нещо не си простила...
Тогава той ще дойде и ще те заведе там,където ти искаш!
Късметът идва,когато сама го предизвикаш!Мисли само добро,дори за тези,които недолюбваш!Късмет,момиче!
цитирайТрябва не да се чудиш да приятелите си,а да се радваш за тях,че те са прекрачили прага на онзи...другия живот!
Никога едно нещо не идва,ако ни не си готова за него...ама само с искане не става!Трябва мисъл,всеопрощаване,състрадание и мъдрост!
Твоят принц идва...просто си помисли на кого нещо не си простила...
Тогава той ще дойде и ще те заведе там,където ти искаш!
Късметът идва,когато сама го предизвикаш!Мисли само добро,дори за тези,които недолюбваш!Късмет,момиче!
7.
анонимен -
Не са за завиждане омъжените ти п...
22.12.2011 17:23
22.12.2011 17:23
Не са за завиждане омъжените ти приятелки,а ти,защото си свободна,можеш да правиш с живота си каквото си искаш. Сигурна съм че ще създадеш семейство, но не бързай. Възползвай се пълноценно от свободното си време. Толкова си млада. Желая ти успех и си помисли дали нямаш дълбоко в себе си и други мечти, които можеш да осъществиш докато чакаш принца си.
цитирайКъде бързаш бе моме? Я се кефи на живота :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 471