Постинг
24.03.2012 11:17 -
За хората с "любов"
Автор: rubsy
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2073 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2012 11:38
Прочетен: 2073 Коментари: 2 Гласове:
5
Последна промяна: 24.03.2012 11:38
Някъде четох,че глупостта не ходи по гората,а по хората.
При вързано куче и на разтояние от хората ония гомнар ми подвиква да си го водя вкъщи.Аз му обяснявам културно(чак не мога да се позная),че кучето не е опасно,той ми вика "Кучето не е опасно,да,а собственика му"
И като се замисля е прав. Докато Роньо може само да го захапе, аз мога да му скъсам пишката заради тая реплика.
И по пътя за вкъщи се замислям за всички "прекрасни" неща,който човешкия род ме кара да изживявам,при съжителството си с него.
Тъпанара,вървящ с достойнство и гордост по улицаа,от съчетанието си жълти дънки, риза на каре в цвят каки, и маратонки за бягане.
Дъртата баба,която крещи в автобуса на дете с раница(по-голямаот него самото),да станело,че видиш ли тя била дърта и трябвало ТЯ да седне.И след кто я контрирам с думи (неподходящи за описване точно тук,но отстъпвайки и моето място да седне) тя дори не произнася "благодаря".
Или пък когато шофирам,а някой мъж си мисли,че видиш ли,може дами отнеме предимството(намен и още 2 автомобила),през 3 ленти,нищо че го прави с риск за ПТП при 4лентов булевард.
Не си мислете,че се цвете за мирисане.
И когато разхождам звяра,ще ми се кланяте,ако тряба, "щото аз на хайвана му плащам данък,чипирала съм го,ваксинирала съм го,събирам му лайната по градинките,в който виждам РАЗХВЪРЛЯНИ, ИЗПОЛЗВАНИ памперси на деца,а вие не сте се къпали от 3 дни и си мислите,че можете да вървите и целия парк да ви слушат снощи кой сте ебали.Да се чудиш кой/коя ли е тоя/тая дето си е свалил/а гащите за вас.
Боклуци.
И за да не завършвам песимистично,ще ви кажа също,че от сърце се радвам на малкото останали хора,който се усмихват при вида на куче.И на младо момиче,което е избрало кучето,пред спринцовката.
На възрасните хора,който благодарят за това че сме помогнали да пресекат улицата, или че сме взели тежката торба до тях,а благодарността им се чете по лицето и усмивката.И са ПОИСКАЛИ да разберат природата на моя приятел-кучето.
На децата,с истински усмивки,който оценяват всеки топъл ден и усмивка от хората,че са щастливи затова че имат възможност да са навън,тичайки към всяко животно не с умисъл за лошо,а с отворени сърца.
Никой не ви е длъжен с нищо.Всяко отношение си го провокирате вие самите.
При вързано куче и на разтояние от хората ония гомнар ми подвиква да си го водя вкъщи.Аз му обяснявам културно(чак не мога да се позная),че кучето не е опасно,той ми вика "Кучето не е опасно,да,а собственика му"
И като се замисля е прав. Докато Роньо може само да го захапе, аз мога да му скъсам пишката заради тая реплика.
И по пътя за вкъщи се замислям за всички "прекрасни" неща,който човешкия род ме кара да изживявам,при съжителството си с него.
Тъпанара,вървящ с достойнство и гордост по улицаа,от съчетанието си жълти дънки, риза на каре в цвят каки, и маратонки за бягане.
Дъртата баба,която крещи в автобуса на дете с раница(по-голямаот него самото),да станело,че видиш ли тя била дърта и трябвало ТЯ да седне.И след кто я контрирам с думи (неподходящи за описване точно тук,но отстъпвайки и моето място да седне) тя дори не произнася "благодаря".
Или пък когато шофирам,а някой мъж си мисли,че видиш ли,може дами отнеме предимството(намен и още 2 автомобила),през 3 ленти,нищо че го прави с риск за ПТП при 4лентов булевард.
Не си мислете,че се цвете за мирисане.
И когато разхождам звяра,ще ми се кланяте,ако тряба, "щото аз на хайвана му плащам данък,чипирала съм го,ваксинирала съм го,събирам му лайната по градинките,в който виждам РАЗХВЪРЛЯНИ, ИЗПОЛЗВАНИ памперси на деца,а вие не сте се къпали от 3 дни и си мислите,че можете да вървите и целия парк да ви слушат снощи кой сте ебали.Да се чудиш кой/коя ли е тоя/тая дето си е свалил/а гащите за вас.
Боклуци.
И за да не завършвам песимистично,ще ви кажа също,че от сърце се радвам на малкото останали хора,който се усмихват при вида на куче.И на младо момиче,което е избрало кучето,пред спринцовката.
На възрасните хора,който благодарят за това че сме помогнали да пресекат улицата, или че сме взели тежката торба до тях,а благодарността им се чете по лицето и усмивката.И са ПОИСКАЛИ да разберат природата на моя приятел-кучето.
На децата,с истински усмивки,който оценяват всеки топъл ден и усмивка от хората,че са щастливи затова че имат възможност да са навън,тичайки към всяко животно не с умисъл за лошо,а с отворени сърца.
Никой не ви е длъжен с нищо.Всяко отношение си го провокирате вие самите.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 471