Колко от вас са били жертви на интриги? За колко от вас някой, някога е казвал нещо ужасно? За мен да! Наричали са ме дебела, грозна, глупава, бездарна, надменна, зле облечена и п.р... Сега да погледнем нещата реално. Колко от нас са казвали тези неща за някого другиго? От ежедневни интриги, до големи неща, които могат да съсипят нечии живот. И знаете ли? Всичките болят!
И като гигантска армия на душевният садизъм задвижваме процесът всеки ден. 
Ами ако момичето с раздърпаният анцунг, просто отива до мазагина. Може би момчето с работния комбинезон на строежа се прибира и чете пиеси? Какво, по дяволите, ако нямаш познания в една област? Аимаш в стотици други? И кой е мерилото? Кой изля идеалът към който се стремим. 
Може би вие няма да заговорите младежът с кубинки и бръсната глава, защото ви изглежда като престъпник. Точно както аз съм отбягвала онези в розово. 
И как се заличават петната от думи? Ако един, единствен човек каже, че едно момиче е “евтино„ и сто други го повторят, какъв е шансът този белег да се заличи някога? Ако някой каже, че всички, които слушат стил музика, ходят на определени места, правят нещо заедно са лоши? 
Зубрачи, глупави, красиви, грозни, богати и бедни, дебели и твърде слаби...
Като чутовна кастова система, в която всеки се стреми да бъде на върха на човешката, уж социална “хранителна верига„. 
Да, аз съм от онези хора, които няма да пропуснат да забележат, че имате нужда от един размер по-големи дънки и няма да се посвенят да го изрекат. Аз съм от онези хора, които гласно се възмущават на всички, което считат за лошо. И съм точно като вас. 
Всички ние, обаче, мънички човеци имаме нужда от едно - да бъдем значими. Да бъдем обичани, да бъдем щастливи. И всеки от нас търси своята пътечка. 
Дали аз със своят бунт, със своето изкуство съм по-“добра„ от онези, които избират конформното, сливат се с тълпата, за да бъдат приети? Дали взаимната омраза на двете групи, ще доведе до прогрес. Какъвто и да е. Но, аз съм онази, която съм, защото като дете ми подаряваха книги, защото ме възпитаха така, защото ми позволиха да имам и да изразявам мнение. И аз ползвам тази си привилегия да хуля...
Ако наистина ме познавахте щяте да знаете, че съм отчаяна романтичка, че розовото ми стои добре и че, вярвам неизлечимо в едиствената любов и свободата, за която толкова често пиша, си отнемам сама. 
И как, питам се, мога да променя нещо? Като посоча с пръст обществото? То не е изградено от роботи. Ние всички сме хора и всички носим отговорност за състоянието на света си - заедно. 
И спим. Спим непробудно, слепи за важните неща, докато машинално оплюваме някого, докато се давим в злъч, докато се давим в хорското мнение. 
Зазидани в собствените си кули от излюзии вярваме, че ако всички около нас са “лоши„, ние ще блеснем като “добри„. 
Не зная кое е истинското добро, но вярвам, че ако за миг се замисля мога да намеря във всеки красивото. Но, току виж ми остане време да видя у себе си грозното... 
Един словесен шамар, от мен за мен, защото не можеш да се бориш за свобода, докато не си готов да понесеш отговорността за нея. 

Е,да. Винаги има завистници или лоши очи около теб. Измисли си една защитна молитва и си я казвай!

Приятно ми е да чета разсъжденията ти. Връщат ме в моята младост, когато ме вълнуваха същите въпроси. Хубаво пишеш пък си и много умна.

За мен интригантите са дребни бедни душици и ги съжалявам.

Късметлия съм че първото прочетено за днес е стойностно, слагайки плюсчето видях нещо и се сетих.
Сетих се за нещото което стои в дъното на интригата но понякога ни е приятно да го чуваме, ласкателството. Цяло изкуство е да можеш да се опазиш от лепкавата му прегръдка а е толкова приятно за ухото и егото.

При мен е облачно и философско а е неделя и му прилича да е неделно слънчево и весело. Дано при Вас е такова, слънчево и весело!:)))

Самите ние понякога можем да завидим и ако сме загубили любовта в душите си ще бъде тъжно

Привет, Куш. Благодаря за милите думи.

За добро или лошо е така. Душите ни сякаш се затварят в много тесни рамки, от където трудно се излиза. Тъжно е.

[quote=getmans1]
Привет, безкрайно се радвам, че разсъжденията ми са ви докоснали.
И благодаря за точната дума, която ми убягваше докато пишех “ласкателство„. Лепкавата помада с която замаскираме истинските си мисли.
И макар тук също да е неделно, философско и облачно, изпращам слънчеви привети.