Нов постинг..

Чета предишните.. Луда работа.. /започнах блога си скептично,не мислех,че ще издържа и месец.. Ето,че това се превърна в "кошчето ми за душевни отпадъци" хаха..

Запалих се от първата ми любов,тоест от неговия блог..Впрочем,днес той има Рожден ден,става на 24;)) Честито,Владурски,много късмет,щастие и професионални успехи.. Вие,полицайте,имате нужда хаха;)) Помня когато правих изненада за 18тия му рожден ден.. ягоди,сметана,свещи,перверзни прашки и подаръка,за който мечтаеше-череп от  восък-ръчна изработка..ххаха луди години бяха..
 
Липсват ми безгрижните години.. Тогава всичко беше лесно и простичко.. Притеснявах се само за неизвинените отсъствия и как да не ме усетят нашите,че пуша от време на време..

Учех се да плета мрежи(за риба),ритах топка с момчетата и седяхме до късно на беседката пред блока..

Мечтаех да порасна..да стана на 20,да живея самостоятелно,да имам голяяма компания от верни приятели и да мога да спя по 4тири часа,за да имам повече време за щуротии..

И сега,когато съм вече на 20( и няколко;) ),ми се иска нещата да не са точно така..

Имам моменти,в който колкото и да ми се иска да се усмихна не мога..опитвам се да оправдая грешките на хората,да разбера мисленето им.. Да проумея мотивите им.. Залъгвам се,че мога да свикна с промените,че всичко ти се случва,за да те отведе към нещо по-добро..

Е писна ми!

Не искам да се смея..
Не искам да се опитвам да си обясня доводите на хората..
Не искам да ги успокоявам заради шибания им ден..
Не искам да им казвам "Я се усмихни,всичко е наред"

Искам някой днес на мен да ми го каже..

Иска ми се да съм в планината..сред природата,загърната в дебел кожух,в ръката с червено вино..
Сгушена на стола,с поглед вперен в далечината..
Имам нужда от промяна..
Да усетя,че съм жена и съм защитена,че мен ме пазят,че за мен треперят..

Помя времето,когато мечтаех.. Мечтаехме..Със Стеф..
За Ирландия,студената страна,потънала в сняг,зимна приказка,в която той да се прибере след работа вкъщи,а аз да го чакам с нетърпение,усмивка и топла вечеря..
Дългите ни разговори,завършваха сгушени един в друг..
А после и Чехия.. Другата ни приказка с вековните замъци и качествената бира..
Господи,колко ми липсваш в тези моменти,само ако знаеш!!!
;(
Опитвам се да бъда силна..Опитвам се да продължа да мечтая..Понякога ми се получава..
Липсва ми само едно нещо-Ти!!!!!
Моето друго аз..
Бяхме толкова еднакви..
Не мога да повярвам как лети времето..
А сякаш беше вчера..
Момент на слабост е това.. Най-тежкия ми момент.. Никой не ме разбира само с поглед.. Никой не може да ме успокой само с прегръдка..
Трудно ми..
Тежко ми е..
И ми е толкова мъчно;(

"Ръката ми е празна,а вената трепери..
Кажи ми кой с човешка болка може да се мери?
Дали светът е по-жесток отколкото изглежда,
когато само за миг тялото навежда,говора спира,сърцето плаче,очите знаят че живота не е жив,а смъртта не започва от края
Всеки ден ще си с мен,колкото и да боли
Знай че ще си жив завинаги в сърцето ми!!!!"

Честит рожден ден, на твойта първа любов, да е жив и здрав...и много поздрави от мен да му пратиш! :) ...by BPFC :) :*

Мерси,Цеци;) Много те целувам;))

Всеки има моменти, в които се отпуска. После пак ще имаш сили за щуротии.

So complicate to escape faith, and you'll never understand until we trade places, gotta learn to live your life in own way... Follow the rules of the game. Do NOT close the path to you. Live as you are against the world...

thank you,jewel,I like your comments;)

If u only knew who I am, you won't thank me ;)

who are u?

find out :P

Someone who's concerned :)