Напоследък все не ми остава време за теб,мило дневниче;((

Не че се случват някакви страхотни неща..Не.. Просто съм свела деня си до храна,работа и сън..

Тази вечер е малко по-различна..

Взела съм си литър портокалов сок,седнала съм на терасата с невероятния изглед към София и релаксирам..

Сетих се за теб.. Отдавна не съм го правила..Извинявай..Напоследък ти стана единственото нещо,пред което изливам душата си.. Ей така,просто за да ми олекне..

Наближава сватбата на една много скъпа за мен приятелка..

Това ме кара да се замисля над собствения си личен живот..

Искам и аз да съм булка..

В пищна бяла рокля,като една огромна сметанова торта..С дълга черна коса на къдрици,със забодено нежно цвете в нея.. И хора..много хора..
Всички,който през годините са били близо до мен и са били част от живота ми..за малко..или за много..
Искам да пътувам..да обиколя света..Да бъда на места,който не съм и сънувала..Мечтая усмивката,никога да не слиза от лицето ми..
 
И сега защо се разплаках..

Напоследък доста плача..така от нищо..седя и сълзите ми тръгват..без причина.. Казват,че когато плачеш душата се пречиства.. Не съм толкова грешна,колкото плача.. Чувствам липса..пагубна,побъркваща липса..

Знам какво трябва да направя..