Постинг
05.08.2010 22:12 -
Из "Жалбите на една брюнетка"
Не казвам, че е лошо да си брюнетка. Открай време съм си такава.
Но взе да ми омръзва да ходя с права тъмнокестенява коса. Обичам разнообразието. Къдрих я на едро, къдрих я на дребно, правих я на плитка, боядисвах я червена, патладжанена, а веднъж пробвах светлокестенява, ама боята беше българска и излезе друг цвят - черносиньо. Страшно ми хареса. После си взимах няколко пъти черносиня боя от различни марки, но никога не излезе толкова плътно и лъскаво. Това е белята с ментетата.
А след това реших да я направя руса.
Първи се възпротивиха фризьорките. Няма значение дали ми бяха приятелки или не, дали ги познавах или бяха напълно непознати, дали бяха кварталните или момичетата от стилните салони - сякаш се бяха наговорили и твърдо отказваха да ме направят блондинка. Не че настоявах много, но като минавах покрай фризьорски салон, спирах и питах.
Нямало било да ми отива!
После отидох на стилист, който артистично ме разроши, напръска с половин флакон лак, взе ми повече от зъболекаря и това беше. Излизам от салона и насреща една колежка:
- Здрасти, къде насам - пита лицемерно заинтересувано.
- Ходих на фризьор - казвам гордо.
- И какво, нямаше ли го? - ехидно пита колежката.
- Там си беше, не ми ли личи? - правя се, че не забелязвам.
- Ами ти така си ходиш обикновено - рече да гаднее тя, ама се усети, че така ми повдига самочувствието и се забърза да ходела някъде.
Междувременно в мен се загнезди непреодолимото желание да стана трайна блондинка.
Да, ама не!
Рени (това е фризьорката, която знае всичко за мен) твърдо отказа да ме изрусява.
После отидох на друго място и попаднах на хазяин, които имаше фризьорски салон. Той беше виетнамец с китайска прабаба и като чу идеята ми за руса коса, зацъка неодобрително. После ме боядиса черно и ме среса гладко - както е прието из виетнамско-китайските среди и не ми даде гък да кажа на тема изрусяване.
Кротувах 3 години. Дойде време за промяна. Тоя път ще се направя блондинка, мисля си.
- Скъпи, ще ходя да се боядисам - обявявам в къщи-Този път ще се правя блондинка - казвам аз, а мъжа ми подскача.
- Защо бе, какво съм ти направил!?
Отивам при Рени, тя ми се радва първите пет минути, после видя русата боя и доби озадачен вид.
- Ама ти сигурна ли си? - пита като някой софтуер, спазващ изискването за дуракоустойчивост.
- Сигурна съм, боядисвай! - не давам да ме правят на малоумна. - Искам да съм Златокоска.
- Предупреди ли в къщи? - продължава да се интересува Рени. - Пробвала ли си перука? - задава въпрос, без да съм й отговорила.
- Действай, не бой се! - отрязвам аз и тя неохотно започва задачата.
След съответното време косата ми е измита и добива интересни оттенъци от златно тук-таме, до тъмнокестеняво. Докато изсъхне и ме срешат, стана кестеняво.
Рени се накефи. Аз се натъжих. Тя все пак се смили и каза, че на третото боядисване ще добие златокос оттенък.
В къщи всичо спокойно - решиха, че съм се отказала.
И се замислих по въпроса. Може би нещо изпускам от внимание.
Тръгнах на другия ден на даскало - карам колата и размишлявам върху същността на блондинството, а насреща катаджийска кола и двама любезни младежи ме спират за рутинна проверка. Започвам да търся шофьорската книжка. След десетина минути единият вика - едно правоъгълно гладко картонче като личната карта - със снимка.
- А, така кажете - намерих я.
- А талона за годишния технически преглед? - пита пак единия.
- Това пък как изглежда? - чудя се, а другият вика -
- Много масраф - остави го! - и от тогава като ме видят да се задавам - махат да минавам.
Интересен цвят е русото;>
Но взе да ми омръзва да ходя с права тъмнокестенява коса. Обичам разнообразието. Къдрих я на едро, къдрих я на дребно, правих я на плитка, боядисвах я червена, патладжанена, а веднъж пробвах светлокестенява, ама боята беше българска и излезе друг цвят - черносиньо. Страшно ми хареса. После си взимах няколко пъти черносиня боя от различни марки, но никога не излезе толкова плътно и лъскаво. Това е белята с ментетата.
А след това реших да я направя руса.
Първи се възпротивиха фризьорките. Няма значение дали ми бяха приятелки или не, дали ги познавах или бяха напълно непознати, дали бяха кварталните или момичетата от стилните салони - сякаш се бяха наговорили и твърдо отказваха да ме направят блондинка. Не че настоявах много, но като минавах покрай фризьорски салон, спирах и питах.
Нямало било да ми отива!
После отидох на стилист, който артистично ме разроши, напръска с половин флакон лак, взе ми повече от зъболекаря и това беше. Излизам от салона и насреща една колежка:
- Здрасти, къде насам - пита лицемерно заинтересувано.
- Ходих на фризьор - казвам гордо.
- И какво, нямаше ли го? - ехидно пита колежката.
- Там си беше, не ми ли личи? - правя се, че не забелязвам.
- Ами ти така си ходиш обикновено - рече да гаднее тя, ама се усети, че така ми повдига самочувствието и се забърза да ходела някъде.
Междувременно в мен се загнезди непреодолимото желание да стана трайна блондинка.
Да, ама не!
Рени (това е фризьорката, която знае всичко за мен) твърдо отказа да ме изрусява.
После отидох на друго място и попаднах на хазяин, които имаше фризьорски салон. Той беше виетнамец с китайска прабаба и като чу идеята ми за руса коса, зацъка неодобрително. После ме боядиса черно и ме среса гладко - както е прието из виетнамско-китайските среди и не ми даде гък да кажа на тема изрусяване.
Кротувах 3 години. Дойде време за промяна. Тоя път ще се направя блондинка, мисля си.
- Скъпи, ще ходя да се боядисам - обявявам в къщи-Този път ще се правя блондинка - казвам аз, а мъжа ми подскача.
- Защо бе, какво съм ти направил!?
Отивам при Рени, тя ми се радва първите пет минути, после видя русата боя и доби озадачен вид.
- Ама ти сигурна ли си? - пита като някой софтуер, спазващ изискването за дуракоустойчивост.
- Сигурна съм, боядисвай! - не давам да ме правят на малоумна. - Искам да съм Златокоска.
- Предупреди ли в къщи? - продължава да се интересува Рени. - Пробвала ли си перука? - задава въпрос, без да съм й отговорила.
- Действай, не бой се! - отрязвам аз и тя неохотно започва задачата.
След съответното време косата ми е измита и добива интересни оттенъци от златно тук-таме, до тъмнокестеняво. Докато изсъхне и ме срешат, стана кестеняво.
Рени се накефи. Аз се натъжих. Тя все пак се смили и каза, че на третото боядисване ще добие златокос оттенък.
В къщи всичо спокойно - решиха, че съм се отказала.
И се замислих по въпроса. Може би нещо изпускам от внимание.
Тръгнах на другия ден на даскало - карам колата и размишлявам върху същността на блондинството, а насреща катаджийска кола и двама любезни младежи ме спират за рутинна проверка. Започвам да търся шофьорската книжка. След десетина минути единият вика - едно правоъгълно гладко картонче като личната карта - със снимка.
- А, така кажете - намерих я.
- А талона за годишния технически преглед? - пита пак единия.
- Това пък как изглежда? - чудя се, а другият вика -
- Много масраф - остави го! - и от тогава като ме видят да се задавам - махат да минавам.
Интересен цвят е русото;>
"Смях по истински случаи - 5"
Звездата на Gossip Girl се отдаде на сад...
Звездата на Gossip Girl се отдаде на сад...
Звездата на Gossip Girl се отдаде на сад...
Звездата на Gossip Girl се отдаде на сад...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 471
