Откъде да започна..

Не знам..Не знам (и не се пули - "Не знам" се пише разделено,за разлика от Неграмотен ;> )

Ениуей..Искам да си взема пор..

Декоративен пор..Фретка,за недоумяващите и надигащото им се желания да проверят в чичо Гугъл,аджеба за какво иде реч..

Грубо сметнато нуждая се от крупна сума пари която не притежавам за момента..По груби сметки

пор     120-150 лв
клетка  200 лева
транспортна чанта за да мъкна хайвана по влака София-Пловдив 50 лева
=  400 лева

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

По принцип не са много за една млада,средноинтелигентна,работеща млада дама,само че аз:
(а) работя за 400 на месец и
(б) като извадим 180 за наем,80 за осигуровки,200 за храна,50 за пътни разходи София-Пловдив 2 пъти месечно

получаваме.. (о,Небеса) май сметките не излизат..??

Да са живи и здрави Наско,мама и Веско!!!

Не съм мързелива или грозна или нещо си..просто на този етап нямаш много опции при избора на неквалифицирана работа в столицата и това все пак е по-добре от никаква работа!!

Както би казал минималиста "Шанс,майна".

Днес направо се влюбих  в малкото зверче,което видях върху рамото на едно момиче в парка..отидох бързо до нея за да се насладя отблизо на сладурчето,а то ми подуши ръчичките и веднага скочи в мен и се шмугна под есенното ми яке на топличко..после  записука и ако не се лъжа май ми се усмихна (?@№$%!),разходи се по мен и застана до главата ми сякаш да ме пази..
Момичето остана много учудено и каза,че за 2 години,малкия звяр за първи път толкова бързо и открито се доверява на някой..опита се да си го вземе,малкия се дърпаше,но накрая си го закачиха на каишката и потеглиха към вкъщи,с обещанието пак да минат да ме видят;)))))))))))

                                

                                         Цели в живота до 23 ми рожден ден:

1.Да си намеря свястна,високоплатена,работа,за да успявам да задоволя (поне) най-належащите си нужди(и не,няма да работя пак като крупие,макар да взимах чудесни пари)

2.Да съм (най-малкото) сгодена (ако не и омъжена)

3.Да празнувам първия Рожден ден на порчето ми Бубси и 6 месеца на кученцето ми Хърт

4.Да си купя Да съм си купила вече кола!!!!!

Смешно..
И кой още твърди,че щастието не се купува с пари;))

Чудя се вече,какво ли ценно имам,с което мога да се прежаля и да му взема добри пари..освен платта ми..

;>

Парите не правят човека по-щастлив! Парите правят само по-удобен живота на тези, които ги имат! Ти имаш най-голямото богатство - младостта.Радвай й се и не се предавай, вярвай силно в бъдещето, бори се и ще успееш! Степенувай желанията и почни от прословутото"порче", после друго и т.н. Не те поучавам, желая ти непознато момиче да си много уверена и много много щастлива!

Парите могат и правят хората щастливи , но когато наистина имат за какво да са щастливи . Просто парите ни дават една сигурност и почваме да се оглеждаме спокойно за щастливите моменти от живота без да мислим какво ще ядем и какво ще правим утре за да изкараме пари за ядене/квартира или други съвсем нормални човешки потребности . Има обаче един друг проблем и той е че колкото повече пари има човек , толкова повече спира да му пука за нещата които има . Преди 8-10 години когато съм бил още ученик съм имал пари за отиване и връщане от даскало и за едно кафе/закуска в джоба . Сега въпреки че имам кола , 2 мотоциклета , 3 лаптопа , 42 инча плазма (закупена след като отидох да пазарувам до мол Градина неща за ядене) и много други работи които преди не са ми били по джоба не се чувствам по щастлив нито се радвам на живота повече отколкото когато събирах стотинките да отида да пия кафе с приятели или да събирам няколко левчета да излезна на бар или дискотека и да кисна на 2 бири цяла вечер ама да си изкарам супер яко . Истината е че и с пари и без пари всичко си зависи от теб дали ще си направиш да ти е готино независимо от финансовите ти възможности .

благодаря за коментара,но не това е мението ми за живота,което си прочел/а.
Това е моментна ярост от невъзможността да имаш нещо,за което копнееш отдавна(било то куче или фретка).Когато ме е налегнала ярост или безсилие изливам емоциите тук;)