Постинг
20.12.2012 21:54 -
мъка
Моето куче днес почина. Блъснат от влак.
То беше моята голяма мечта!
Знаете ли какво е мечтата Ви да се сбъдне?
От малко бебе до сетния си дъх то беше моята гордост и сякаш част от мен.
Нямам брат или сестра.Общувах трудно до преди години и той бе онази малка частица,която си имах нужда да чувствам до себе си.
Обичащ,всеотдаен и щастлив само от факта,че ме има.
Винаги послушен,насреща и следващ те със онзи закрилнически поглед.
Много ми е мъчно.Толкова,толкова много.
Не успях да го погаля за последно,да му хвърля пръчка или да го целуна по голямата муцуна.
Сякаш не ми стига другото,ами и с това се боря.
Това ли е края?
Защо мъката е толкова голяма?
Защо тежи така?
Защо трябваше да се случи?
rubsy.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/04/28/istinski-chovek.947038
То беше моята голяма мечта!
Знаете ли какво е мечтата Ви да се сбъдне?
От малко бебе до сетния си дъх то беше моята гордост и сякаш част от мен.
Нямам брат или сестра.Общувах трудно до преди години и той бе онази малка частица,която си имах нужда да чувствам до себе си.
Обичащ,всеотдаен и щастлив само от факта,че ме има.
Винаги послушен,насреща и следващ те със онзи закрилнически поглед.
Много ми е мъчно.Толкова,толкова много.
Не успях да го погаля за последно,да му хвърля пръчка или да го целуна по голямата муцуна.
Сякаш не ми стига другото,ами и с това се боря.
Това ли е края?
Защо мъката е толкова голяма?
Защо тежи така?
Защо трябваше да се случи?
rubsy.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/04/28/istinski-chovek.947038
1.
stultus -
Не съм влизал два месеца...
22.02.2013 14:51
22.02.2013 14:51
... и виждам това чак сега. Искам да гласувам за този постинг, но не мога. Какво мога да кажа? Каквото и да е, няма да е достатъчно. Когато моето куче умря преди години не можах да спя като хората месеци наред. Помня най-скапания ден в живота си - когато го погребах и се прибрах в тихия, мрачен апартамент, останал без добрия си дух. Време, време му е майката. Не защото с времето болката намалява, просто свикваш да живееш с нея. Въпреки това, толкова много години минаха и още не мога да си взема куче. Нямам сили. И все пак, лицемерно ще опитам да дам съвет - вземи си куче отново. Аз не мога, но приятелите които го направиха твърдят че това единствено помага. Толкова много съжалявам.
цитирайНе ми минава,всеки път щом се сетя и очите ми се насълзяват.Всеки път.
Да, и на мен ми казват вземи си друго,много помага. Не мога,просто не мога,за мен това е предателство;(((
цитирайДа, и на мен ми казват вземи си друго,много помага. Не мога,просто не мога,за мен това е предателство;(((
3.
stultus -
Не мисля
25.02.2013 17:10
25.02.2013 17:10
че е предателство. Според мен ново куче не се взима за да замести старото. Това не може да стане, защото са различни същества. Просто се взима. Аз в момента гледам котки(не мога отново да измъчвам голямо куче в тесен апартамент), но дай Боже един ден да успея да изпълня мечтата си - да стана селянин, тогава задължително си взимам поне два песа. Големи. Което не значи че ще забравя него - първият. Моят най-добър приятел. Когато той си отиде, отиде си и по-добрата част от мен. Никога вече няма да имам такъв приятел.
цитирайНапълно ти съчувствам, rubsy!
Имахме бразилска фила - огромно, красиво куче. Почина много нелепо. Със съпруга ми сме плакали като деца.
цитирайИмахме бразилска фила - огромно, красиво куче. Почина много нелепо. Със съпруга ми сме плакали като деца.
Благодаря Ви
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 471